„Един завет“ постави паметна плоча на ген.-майор Ангел Панев

Posted in личности on април 11, 2022 by edinzavet

По инициатива на Клуба на потомците на царския офицерски корпус „Един завет” на 5.04.2022 г. бе поставена паметна плоча на генерал-майор Ангел Панев – герой от Сръбско-българската война, командир от пехотата.

Плочата, изработена от черен гранит, е поставена на южната фасада на дома му на ул. Оборище 35 в София. Къщата е построена през 1909 г. и е архитектурен паметник на културата. Проектът е финансиран от г-жа Кристина Захариева, правнучка на генерал Панев.

Генерал-майор Ангел Панев е роден в гр. Свищов през 1859 г. Дипломира се и е произведен с първия випуск офицери от Софийското военно училище, наречен „Генералският випуск“. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Впоследствие те изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа.

Генерал Ангел Панев е служил на щатна длъжност в Българската армия от 1879 до 1907 г. По време на Сръбско-българската война, 1885 г., взима участие като командир на дружина в 8-ми пехотен приморски полк, в сраженията при Драгоман, Цариброд и Пирот.

През времето на службата си е бил комендант на Пловдивския гарнизон, командир на 9-и пехотен Пловдивски полк, 15-и пехотен Ломски полк, 4-и пехотен Плевенски полк, 1-и пехотен Софийски полк, 6-и пехотен Търновски полк, 29-и пехотен Ямболски полк и 3-та пехотна Балканска дивизия. През 1907 г. по собствено желание е уволнен в запаса. Умира през 1911 г.

Leave a comment »

Дянко Марков – българският рицар

Posted in личности on февруари 20, 2022 by edinzavet

Военни почести от Министерството на отбраната, венец от Министерството на правосъдието, приветствие от Военно-въздушните сили и десетки роднини, приятели и съмишленици (включително солидна група от нашия Съюз) изпратихме о.з. полк. Дянко Марков в последния му земен път от Ритуалната зала на Централни софийски гробища към вечността. Почти по същото време, феновете на футболен клуб „Левски“ му отдадоха чест на клубния стадион, издигайки транспарант с надпис: „Светъл полет към небесния орляк.“ Напусна ни един от последните (не последният, все още има живи кавалери на Ордена „За храброст“) рицари на Царство България, една от вече малцината живи връзки с едно друго време и един друг морал.

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922г. в Плевен, в семейството на адвоката Георги Марков и гимназиалната учителка Недялка Караджова. Расте в патриотична и културна семейна среда – заедно с тримата си братя се включва в Съюза на българските национални легиони, а също така момчетата основават т.нар. „домашен оркестър на братя Маркови“ (цигулки, виола и виолончело). След завършване на 5-ти прогимназиален (сега 9-ти) клас, Дянко успешно преминава изпитите за прием във Военното на Н.В. Училище (важно е да се уточни, че като кадет напуска СБНЛ заради деполитизацията на войската). Произведен е за офицер (подпоручик) от ВВС на 3 март 1944г. (63-и випуск на ВНВУ) и се включва във военните действия през Втората световна война – първо в защитата на родното небе от англо-американските бомбардировки, впоследствие в заключителния етап на войната, когато България преминава на страната на Антихитлеристката коалиция и воюва срещу доскорошния си съюзник Германия. За проявен героизъм е награден с Военен орден „За храброст“, а спомените му от това бурно време разбиват немалко митове.

След войната е повишен в чин поручик, но националистическото минало на семейство Маркови (бащата е бивш лидер на организацията „Родна защита“ в Плевен) започва да „тежи“ при новата власт. Още докато двамата с брат му Марко са на фронта, комунистите убиват баща им без съд и присъда, а през 1947г. Дянко е арестуван покрай процеса, наречен „Втори легионерски център“. Прекарва 4 години в различни затвори, но въпреки тежките условия и грубото отношение остава верен на кредото си „да обичаш България и да не мразиш никого“. След излизането си на свобода се прехранва като цигулар.

Офицерите на Царство България са пословични не само с героизма и войнската си доблест, но и с култивираните граждански добродетели, проявявани в мирно време. О.з. полк. Дянко Марков е един блестящ пример за това.

След падането на комунистическия режим, Марков се включва активно в обществено-политическия живот. Основател и председател на Съюз „Истина“, чиято цел е разкриването на истината за престъпленията на комунистическата диктатура. На два пъти е избиран за депутат в Народното събрание, а парламентарната му дейност е образец за морален коректив, включително и на някои непремерени залитания на „своите“. В различни периоди е начело на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и на Българския демократически форум (партията-приемник на СБНЛ). По повод 25-ата годишнина от рухването на комунистическите режими в Европа е гост на събитие в Европейския парламент, където изнася знаменитата си реч „Устояхме, защото бяхме добри хора“. Издава книгата „Свидетелствам под клетва“, в която описва малко известни и дори неизвестни факти от историята на България в средата на ХХ век – за легионерското движение, за причините, довели до съветската окупация, за съпротивата срещу комунистическия режим… През 2018г. е награден от Министерството на отбраната с Орден „За чест и достойнство“.

Дянко Марков е ярък пример не само за патриотизъм, но и за хуманизъм. Стенограмите на Народното събрание пазят онази негова реч, която винаги ни кара да настръхнем:

Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.) И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

За съжаление, неговата силна гражданска позиция му навлече долни хули и клевети, които не заслужава да бъдат споменавани тук (както и устата, които ги произнасят). През последните години от живота си, той бе обект и на набези на крадци – които бяха прекратени след намесата на Националния клуб на привържениците на „Левски“.

Земята загуби един голям Човек, но на небето се появи още един ангел. Напусна ни не просто един велик българин и офицер, отиде си една от последните частици от онази България, която рискуваме безвъзвратно да загубим, ако не съхраним „Заветът на дедите“. Това, което ни завеща о.з. полк. Дянко Марков…

Казват, че в Япония всички се кланят на императора, а императорът се кланя на учителите. Тук в България, всички (следва да) се кланяме на военните си герои, на кавалерите на Орден „За храброст“, на истинската българска аристокрация (древната българска традиция повелява, че благородник е този, който е обагрил меча си с кръвта на враговете), на тези получовеци-полубогове*, излезли от Военното на Н.В. Училище. Респект за всички, които го направиха в чест на о.з. полк. Дянко Марков!

*след като си взех последно сбогом с Дянко Марков, се обърнах към дъщеря му с думите: „Госпожо, гордея се, че имах досег с този получовек-полубог!“

Leave a comment »

За честта на българското знаме!

Posted in съобщения on юли 9, 2020 by edinzavet

знаме

Клуб „Един завет“ изразява дълбокото си възмущение от проявеното неуважение към българското знаме на българска държавна територия от служители на службата, която е призвана да охранява държавността в България!

Знамето е светиня и национален символ, защитен от Конституцията, гражданските закони и военните устави. Настояваме за пълно разследване на случая!
Ако този срамен акт остане без последствия, това би било лош сигнал, уронващ морала на българската армия, на правоохранителните органи, на цивилните държавни служители и на цялото общество.

„Един завет“ е надпартийна организация и не може да има отношение към политическите спорове между партии и институции, но ще защитава безкомпромисно честта на българското знаме. Трикольорът, под който дедите ни чертаха с кръвта си границите на България, трябва да може да се вее гордо върху всяка педя суверенна българска земя!

8 юли 2020 г.

1 Comment »

Полковник Васил Йонов

Posted in личности on май 23, 2020 by edinzavet

 

300px-Bulgaria_war_flag

На 24 май 1886 г. в гр. Ловеч е роден полковник Васил Колев Йонов, командир на 19-ти пехотен Шуменски полк в Разград. Кавалер на ВОХр, Железен кръст за храброст от войните и други ордени и медали.

Участва във войните на царство България за Национално обединение /1912, 1913, 1915 – 1918 Балканска, Междусъюзническа и ПСВ/.

Служил е и в 38-ми пехотен Одрински полк в Кърджъли, 2- ри пехотен Искърски полк в Русе, 3-ти пехотен Бдински полк във Видин, командир на дружината в Ловеч, Началник на Ловешко военно окръжие и председател на организацията на кавалерите на Ордена за храброст в Ловеч.

Като полковник от запаса участва в Двадесет и първия редовен конгрес на Общия съюз на запасното войнство /ОСЗВ/, провел се в гр. Битоля от 23 до 25 май 1942 г. Участва и  в предходните  Деветнадесети и Двадесети редовни конгреси на СЗО, като допринася за обединяването в ОСЗВ.

 Информацията за полк. Йонов е предоставена от неговия внук Васил Василев, председател на Контролния съвет на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Още от Васил Василев:

Разгромът на „Принц Ойген“ – подвигът на Бронираната бригада при Прокупле

Leave a comment »

147 години безсмъртие

Posted in личности on февруари 18, 2020 by edinzavet

vlevski-pbl

България има много герои, но само един Апостол на свободата. 147 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от  емоциите на злите си дни, понякога българите хулят свободата или славословят потисниците, благоволели да им оставят къшея хляб, наш дълг е да им припомним, че свободата е по-скъпа и от хляба. Когато нямаме свобода, скотове сме, роби сме. Когато сме свободни „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ (В. Левски).

Поклон!

Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

Leave a comment »

Генерал – майор Ангел Панев

Posted in личности on октомври 17, 2019 by edinzavet

Госпожа Кристина Захариева – правнучка на ген. Ангел Панев ни изпрати ценни снимки от семейния архив. За нас е привилегия, че бяхме избрани да върнем паметта за един от старите генерали от първото поколение български военни дейци и строители на съвременна България и нейната войска.

 

Генерал – майор  Ангел Панев

(1859-1911)

ПАНЕВ, Ангел Иванов – роден през 1858 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов.

През 1878 постъпва на служба в Свищовската 15-та дружина, откъдето е командирован да учи във Военното училище. Произведен в офицерски чин с първия випуск на Военното училище през на 10.05.1879 – в чин прапорщик 2. разряд. Назначен във Варненска 29-та (20-та)пеша дружина.

(На 18 май 1879 г., съгласно заповед № 44, Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.)

През 1884 е назначен за командир на 2-ра рота в 8-ми Приморски полк, а през 1885 е произведен в чин капитан и назначен за дружинен командир в същия полк.

През Сръбско-българската война, 1885 е командир на 1-ва дружина в 8-ми пехотен Приморски полк.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско.

Едва пристигнал там, с избухването на Сръбско-българската война, получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, капитан Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

През 1886 е преведен в 9-ти пехотен Пловдивски полк и произведен в чин майор.

През 1889 е назначен за Пловдивски комендант.

През 1890 – като майор в 9-ти пеши пловдивски полк се назначава за временно командващ 10-ти пеши родопски полк.

През 1891 е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-ти Пловдивски пехотен полк.

През 1893 е командир на 15-ти пехотен Ломски полк, подполковник

23.03.1894 получава заповед да сдаде 15-ти пехотен Ломски полк и е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк. Встъпил на 10.04.1894

На 29.10.1894 е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски на НВ княз Александър I полк. Встъпил в командването на 25.11.1894

През 1895 е произведен в чин полковник.

През 1896 е командирован в Лондон като български представител за погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I.

През 1898 е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски полк.

През 1898 се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богданка и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.

През 1904 е назначен за командир на 29-ти пехотен Ямболски полк. Командир на 29-ти пехотен полк от 15.03.1904 до началото на 1905 г.

През 1905 е назначен за бригаден командир на 8-ма Тунджанска дивизия, а през 1906 – за такъв в 3-та пехотна Балканска дивизия.

През 1907 е произведен в чин генерал – майор и същата година си е подал оставката и се е уволнил в запаса.

Умира в София, през 1911 г. Домът му, на улица Оборище 35, дело на арх. Пенчо Койчев, е обявен за паметник на архитектурата от местно значение.

Производства:
24.04.1878 – Редник;
10.05.1879 – Прапорщик;
10.1879 – Подпоручик;
30.08.1882 – Поручик;
30.08.1885 – Капитан;
17.04.1887 – Майор;
02.07.1891 – Подполковник;
03.08.1895 – Полковник;
1907 – Генерал-майор

Leave a comment »

Разгромът на „Принц Ойген“ – подвигът на Бронираната бригада при Прокупле

Posted in Uncategorized on октомври 13, 2019 by edinzavet

PIC4

На 14 октомври 2019 г. се навършват 75 години от разгрома на немската елитна 7-ма планинска SS дивизия „Принц Ойген“ по време на първата фаза на Втората световна война (ВСВ) при Прокупле. Подпоручик Любен Василев Йонов от 61-ви випуск на Военното на Негово Величество училище (на снимката) на 14октомври 1944 г., като командир на 2-ра (75-милиметрова) рота от бронеизтребителната дружина към Бронираната бригада пръв пресреща елитната дивизия.

Командването и историците отбелязват, че той и ротата му с шестте оръдия прегражда пътя и ударя челото на немската колона, която е дълга около 10 км. и от там е започнал нейния разгром. Подпоручик Йонов пресреща предната стража (авангарда) на колоната, която се оттегля по шосето от Ниш за Прокупле и води неравен бой с противника. В последствие идват и другите части на Бронираната бригада и бойните действия продължават. Отново в основата на сраженията е ротата на подпоручик Йонов.

По нареждане на Военното немско командване на Балканите елитната SS дивизия „Принц Ойген“ заема и отбранява Нишкия укрепен район и осигурява по долината на р. Морава оттеглянето на 300000 немски войници от група армии „Егея“ на север от Гърция и от островите на Егея. Дивизията наброява около 21000 души с 13 пехотни батальона, разполагайки с 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета. С разгромяването на елитната дивизия „Принц Ойген“ приключва Нишката операция и Ниш е освободен.

За проявения героизъм подпоручик Любен Василев Йонов е награден с Военните ордени „За храброст“ 4-а степен, 1-ви и 2-ри класове и е повишен в чин поручик. През годините в запаса достига до чин подполковник. Той е второ поколение офицер и второ поколение двоен кавалер на Орден „За храброст“ след баща му полковник Васил Колев Йонов, който е участвал в три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война).

Ето какво казват част от пленените немци, с които подпоручик Йонов се сражава:

Командирът на група армии „Егея“ генерал-полковник Александър Льор е пленен и заявява: „българите настъпват стремително с голям ентусиазъм и нищо не може да ги спре“.

Подофицерът Ернст Лихтенфелс от 7-ма елитна SS планинска дивизия „Принц Ойген“ на 30 октомври 1944 г. казва:

„Нашата колона (противовъздушната отбрана на Ниш) тръгва на 13 октомври към 17 часа от Ниш. Пътувахме много бавно, предпазливо, като изпращахме напред мотоциклетисти. Когато на 14 октомври сутринта колоната стигна около Прокупле, бяхме нападнати внезапно от Ваши войски и разпръснати (има предвид 2–ра (75-милиметрова) бронеизтребителна (противотанкова) рота към Бронираната бригада с командир подпоручик Любен Василев Йонов). Колоната ни се състоеше от около 400 камиона и 100 леки коли. Част от разпръснатите войници се събра към 14 часа в Прокупле и веднага продължи отстъплението си към Прищина.“

Ето какво казват англичаните за Българската войска – „Манчестър Гардиън“ (седмично издание, 12 I) в една статия от Р. Сетън-Уотсън, като изяснява политическите събития, развили се след 9 септември 1944 г. казва: „Вижда се, че българите почти без чужда помощ са изтласкали германците от Ниш“.

Нека ние, потомците на тези храбри и достойни офицери и бъдещите им поколения знаем, че днес демократична България се прекланя пред техния героизъм, че подвигът им не е забравен. Те са тези, които изнесоха на плещите си ВСВ и са неотменна част от бойната слава на Българската войска и нека достойно да пазим паметта на предците си чиста и свята.

Автор: Васил Василев, син на поручик Любен Василев Йонов, и член на Управителния съвет на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Leave a comment »

Генерал – лейтенант Рафаил Жечев (1891-1945)

Posted in личности, Uncategorized on октомври 11, 2019 by edinzavet

GenRafailJechev-wmEZ

Ген. Рафаил Жечев е един от българските висши военни, погубени от т.нар. „Народен съд“. Малко се знае за него, дори образът му не е познат, освен от  групови снимки от събития.

Получихме писмо от негови потомци, които ни изпратиха портретна снимка на ген. Жечев. Това е хубав повод да припомним неговата история.

Рафаил Жечев Кънев е роден през 1891г.  в Котел, в семейството на Жечо и Неша Къневи. Има четирима братя и една сестра. Двама от братята му също избират военната кариера. Кръстьо Жечев стига до чин подполковник, а Кирил Жечев е генерал – лейтенант.

Рафаил Жечев завършва ВНВУ, гради военна кариера и достига чин генерал – лейтенат. През 1934г. е командир на Първа пехотна софийска дивизия. През 1935г. е назначен за флигел-адютант на Цар Борис III и началник на военната канцелария на Царя. Член на Висшия вонен съвет на Царството. След смъртта на Цар Борис III е генерал-адютант на малолетния Цар Симеон II.

След 9 септември е арестуван, осъден на смърт и разстрелян от т.нар. „Народен съд“, заедно с другите генерали от българската войска и царските съветници.

Благодарим на госпожа Аглаида Тотева, правнучка на Венда Жечева – сестра на генерала. Нейната дъщеря Мария – баба по майчина линия на г-жа Тотева е съхранила снимката на разстреляния от комунистите генерал.

Вечна да бъде паметта му!

 

2 коментара »

Из архивите на Съюза: учредители, ръководители и активни членове

Posted in Uncategorized on октомври 9, 2019 by edinzavet

Клуб „Един завет“ дигитализира и обработи архивите на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ. Вярваме, че нашият Съюз е уникален и безценен като членове, традиция и принос за обществото на нова България. Публикуваме част от списъците, които се се съхраняват в архива. В тях са имената на онези възпитаници на ВНВУ, които доживяха демократичните промени, сплотиха се и учредиха Съюза, оглавиха и ръководиха клубовете му през годините и участваха активно в обшествения живот през последните 30 години. Днес едва неколцина от тях са още сред нас.

Kavaleri-Parad1993-wm

Вярваме, че тези скъпи имена заслужават да бъдат помнени. Надяваме се, че техните потомци ще се зарадват да открият своите близки в тези списъци, да си спомнят за тях и може би да ни изпратят техни снимки или спомени, или сами да се включат в клуб „Един завет“ за да продължат делото им.

Илюстрираме тази извадка от архива на Съюза с една уникална снимка, която досега не бяхме виждали – цветна снимка от първия и последен парад на кавалерите на Военния орден „за храброст“ след промените. На 6 май 1993г., възстановения по инициатива на нашия Съюз празник на Българската армия се провежда първия след края на Втората световна война гергьовденски парад. На него за пръв и последен път, след частите на действащата армия марширува блок от кавалери на ордена „За храброст“ – възпитаници на Военното на Н.В. училище. За целта от Военно-историческия музей е извадено бойното знаме на ВНВУ.

Снимката ни е предоставена от Анелия Зиновиева, внучка на Катерин Катеринов от 61 випуск, кавалер на В.о.Хр. и участник в парада.

Из дневника на Васил Марков за първите събирания на възпитаници на ВНВУ, в резултат на които е основан Съюза

20 април 1990г. петък

Присъстват: д-р Любомир Захариев, д-р Димитър Лабов, д-р Николай Предов, д-р Борислав Чакъров, Иван Маринополски, Димитър Илиев – Шмид и Васил Марков

2 събрание в същия състав без Шмид – 1 юли 1990 (неделя)

11 юли 1990 (сряда)– събрание у Дянко Марков. Присъстват: Л.Козаров – 62в., Д.Марков – 63в., д-р Л. Петрунов – 66в., д-р Предов – 67в., Кузупов – 65в. , В. Марков

25 юли 1990 (сряда) Козаров – 62в., Йовов – 60в., банковски – 58в., Д. Марков, д-р Предов, д-р Петрунов, Васил Марков.

11.11.1991г. (понеделник) Клуб на СДС бул. Прага 16. Присъстват около 100 офицери от всички випуски. Избрано е временно ръководство: Любомир Банковски – 58в., Дим. Дучев – 62в., Дянко Марков – 63в., Николай Предов – 67в., Васил Марков – 67в.,

20 март 1992г. Военен куб, 9:15ч. Учредително събрание. Присъстват 535 офицери

На 6 юни 1991г. във Варна е основан първият извънстоличен клуб на „Федерацията на възпитаниците“ – бъдещият Съюз. Членове – основатели:

Боян Харизанов – 60в.

Тодор Георгиев – 58в.

Стоян Д. Иванов – 63в.

Панко Панков – 63в.

Христо Миевски – 63в.

Иван Иванов – 64в.

Божидар Сл. Кирчев – 66в.

Иван Д. Бояджиев – 67в.

Милко Милков – 67в.

 

Съдебна регистрация – решение на СГС 6.07. 1992г. регистрира Съюз на възпитаниците на военното на Н.В. училище.

Управителен съвет:

Любомир Минчев Банковски

Николай Иванов Предов

Йордан Рачев Цонев

Александър Любомиров Кузупов

Христо Дипчев

Дянко Марков

Илия Галчев

Борис Богданов

Лазар Петрунов

 

Съдебно решение от 8.7.1993. Промяна на името: СВВНВУ, ШЗО и РЗВ.

В УС: Георги Хр. Деспотов, Димитър Хр. Дилчев, Никола Василев Ружеков

 

Съдебно решение от 10.09.2002г. – променено името на СВВНВУ, ШЗО и РВГ

УС: Никола Д. Рухчев, Николай Ив. Предов, Хрисан Стеф. Златев, Атанас н. Юруков, Кръстю Антонов Кръстев, Добри Борисов добрев, Иван П. Орешков, Георги Константинов Захов, Тодор Стоев Стоев, Димитър Москов Грънчаров, Митко Косев Иванов, Георги Конст. Радонов, Иво В. Антонов, Красимир Ат. Герджиков, Недко Й. Попов.

 

Списък на бившите и настоящи председатели на клубовете (недатиран, изглежда по спомени, а не по документи)

Бургас

Стоян Александров Шахларски

Иван Кръстев Петков

 

Варна

Красимир Ат. Герджиков

Начо Овчаров

 

В. Търново

Димитър Г. Медникаров

 

Добрич

Господин Петров Стоянов

Христо Ангелов Марков

 

Казанлък

Кръстьо Цветков Попов

 

Перник

Георги Атанасов Тихов

 

Плевен

Д-р Дончо Цеков Цеков

Иван Симеонов Попов

 

Пловдив

Д-р Боньо Ив. Бонев

 

Русе

Владимир Иванов .. не се чете

Димитър Петров Казаков

Денислав Денев

 

Ст. Загора

Петко Ц. Николов

 

Трявна

Костадин г. Семерджиев

Д-р Беров

 

Шумен

Недко Йорданов Попов

 

София

 

Старши випуски

Д-р Александър Георгиев Лозанов – пр.1996

Георги Хр. Деспотов – 1996

Димитър Владимиров Кръстев – 1998

Николай Г. Шопов – 2001

Любомир Минчев Банковски – 2002. Сливане с клуб 60в.

Димитър Мих. Русчев – 2004

Венелин Ив. Пенев – 2006

 

Клуб 60в.

Александър Ангелов Грозданов – 1993

Райно Николов Каблешков – 1996

Димитър Мих. Русчев – 2001 (сливане със Старши в.)

 

Клуб 61 випуск

Симеон Ник. Кожухаров – 1993

Борис Луканов П. Борисов – 1999

Владимир Ив. Матев – 2002

 

Клуб 62 випуск

Димитър Ал. Цицелков – 1995

Георги Илиев Генов – 1998

Арет Николов Аретов – 2000

 

Клуб 63випуск

Цветан Цанов – пр. 1996

Георги Константинов Радонов – 1996

Стефан Атанасов Славов – 1998

 

Клуб 64 випуск

Иван Малчев Малчев – 1995

Д-р Митко Косев Иванов – 1998

Велчо Христов Велчовски – 2001

Атанас Хр. Илев – 2002

 

Клуб 65 випуск

Здравко Кайнов Аврамов – 1996

Кръстю Крапачев – 2005

 

Клуб 66 випуск

Петър Василев Петров – 1996

Димитър Светославов Будинов – 2000

Милко Георгиев Йосифов – 2002

 

Клуб 67 випуск

Христо Маринов Пенчев -1992

Владимир Петров Пенов – 1998

Д-р Цачо Хр. Цачев – 2000

Дечко Стефанов Драгиев – 2006

Д-р Ц. Цачев – 2007

 

Клуб 68 випуск

Иван Николов Марков – 1995

Апостол Борисов Апостолов – 1997

Иван Николов Марков – 1999

Кирил Димитров Дачевски – 2002

 

Клуб Един завет

Иво Венциславов Антонов – 1998

Константин Ал. Явричев

Борис Б. Станимиров – 2009

 

Клуб на летците кап. Д. Списаревски

Асен Димитров Ковачев – пр. 1998

Димитър Иванов Шишков – 1998

Ташко Стоименов Бозаджиев – 2003

Любомир Михайлов Величков – 2005

Йордан Г. Пашев

 

Списък на ръководствата на клубовете на Съюза (дата неизвестна, вероятно ок. 1995. Има добавяни други имена с молив над задраскани печатни – вероятно при нов избор на място на починали, или актуализация след изтичане на мандат)

Старши випуски:

Иван Атанасов Ценов – 56в.

Нако Т. Наков – 57в.

Иван Хр. Иванов – 57в.

 

59 випуск:

Никола К. Боев

Цанко К. Вакъвчиев

Иван К. Куртев

 

60 випуск

Веселин Н. Кюркчиев

Цветко Н. Бояджиев

Любомир Пантал. Петров

 

61 випуск

Симеон Ник. Кожухаров

Методи Г. Цветанов

Гроздан Пан. Спиров

 

62 випуск

Димитър Ст. Дучев

Константин Хр. Христов

Никола Ив. Филипов

 

63 випуск

Борислав Йорд. Стоименов

Тодор Бор. Балчев

Георги Ат. Хаджирадонов

 

64 випуск

Иван М. Малчев

Георги Д. Георгиев

Венец Вас. Попов

 

65 випуск

Александър Л. Димов

Владимир Г. Контев

Иван С. Игнатиев

 

66 випуск

Петър Василев Петров

Тодор Стоев Стоев

Иван Цонев Иванов

 

67 випуск

Христо Маринов Пенчев

Светослав Ив. Кюприбашиев

Здравко Бор. Маринов

 

68 випуск

Атанас Г. Тановски

Стефан Кр. Стефанов

Борислав Ал. Златанов

Митко Енчев Мирчев

 

Клуб на летците:

Асен Дим. Ковачев – 56в.

Драгомир Хр. Стефанов – 58в.

Димитър Ив. Шишков – 59в.

Методи Георг. Цветанов – 61в.

Тодор Вас. Вълков

 

В страната:

 

Ботевград

Д-р Величко Донков Маринов – 65в.

 

Бургас

Иван Кръстев Петков – 63в.

Николай Ил. Кожухаров – 67в.

Рафаил Габровски

 

Варна

Иван Д. Бояджиев- 67в.

Матей М. Бачовски – 63в.

Стамен К. Стаменов – 64в.

Стоил Минев Иванов

 

В. Търново

Антон Андреев – 65в.

Григор Ив. Григоров

Иван Макар. Старирадев – 68в.

 

Видин

Еленко Дим. Радановски – 62в.

Илия Ангелов х. Каменов – 57в.

Любомир Георг. Кръчков – 59в.

 

Враца

Константин Ник. Конов

 

Кюстендил

Йордан Дим. Балабански

Иван Томов Ценов

Младен Стефанов Базчовски

 

Казанлък

Петър Б. Кантарджиев – 58в.

Иван Кир. Попов – 53в.

Янко Стеф. Янков

 

Пловдив

Димитър Ат. Стоилов – 61в.

Марко Марков – 60в.

Христо Ат. Попов – 66в .

Боньо Ив. Бонев – 67в.

Здравко Влад. Ангелов – ШЗО

Енчо Ранг. Иванов – ШЗО

Тодор Вакр. Тодоров – подоф.

Никола Хр. Вапчев – 68в.

Петър Деянов – 60в.

Радуш Цвет. Радушев

Пазарджик

Димитър Тамахкяров – 56в.

Никола Ст. Николов – 65в.

Михаил Кост. Начев – 66в.

 

Плевен

Христо Ник. Попов – 62в.

Цветан Петров Терзиев – 61в.

Петко Алекс. Младенов – 64в.

Иван Симеонов Попов – 68в.

Константин Ламбов

 

Перник

Борис Самуилов Шейнин – 61в.

Евгени Георгиев Коларов – 59в.

Методи Ст. Савов – 63в.

 

Русе

Борис Шаханов – 61в.

Борис Тод. Стоянов – 64в.

Иван Симеонов Димитров – 63в.

Денислав Ст. Данев – 67в.

 

Ст. Загора

Евстати Бъчваров – 60в.

Райко Петров Алтабанов – 64в.

Любомир Цветков Кузманов – 66в.

 

Самоков

Никола Г. Михайлов – 65в.

Никола Ник. Начев – 62в.

 

Сливен

Георги Кирил. Славков – 62в.

Тодор Петров Бобев – 67в.

Тодор Ненов Тотев – 62в.

Сергей Борисов Бъчваров – 63в.

 

Шумен

Асен Стайков Кулаксъзов – 62в.

Евгени Ив. Шехтанов – 67в.

Евгени Паунов Савов – 64в.

 

Добрич

Александър Василев Рубчев – 61в.

Христо Марков – 68(?)в.

 

Кърджали

Петър Кожухаров – 59

Станчо Г. Нейков

Дончо Колев Михов

 

Трявна

Д-р Димитър Беров

Никола Ив. Нейков – 59в.

Петър Ив. Петров

 

Монтана

Борислав Лазаров Геров

Богдан Йорданов Илиев

 

Списък на УС на Съюза (недатиран)

Никола Дим. Рухчев- 65в.

Атанас Ник. Юруков – 68в.

Хрисан Стеф. Златев – 67в.

Митко Ил. Димитров – 60в.

Кръстьо Ант. Кръстев – 68в.

Д-р Ив. Орешков – ШЗО – 67в.

Добри Бор. Добрев – ШЗО – 67в.

Георги Конст. Захов – 62в.

Никола Вас. Ружеков – 68в.

Тодор Стоев

Д-р Николай Ив. Предов

Иво В. Антово – председател на МК „Един завет“

Петко Цветков Николов – Ст.Загора

Д-р Боньо Ив. Бонев – 67в. Пловдив

Георги Дичев Георгиев – 64в.

 

Контролен съвет:

Доц. Васил Борисов Попов – 64в.

Инж.Борислав Йорданов Стоименов – 63в.

Димитър Ал. Цицелков – 62в.

Иван Иванов Кючуков – 64в.

Начко Г. Буков – 68в.

Антон Г. Антонов

Владимир Петров Пенов – 67в.

 

Други:

Л. Банковски

Здравко Дафинов

Васил Кунделов

 

Ръководства на софийските клубове – 2001г.

 

Старши випуски

Николай Г. Шопов

Венелин Ив. Пенев

 

60 випуск

Димитър Мих. Русчев

Александър Ив. Димитров

Стефан Конст. Григоров

 

61 випуск

Борис Луканов Борисов

Георги Трайчев Кусев

Гроздан Пан. Спиров

 

62 випуск

Арет Николов Аретов

Стефан Ник. Георгиев

Дим. Ал. Цицелков

 

63 випуск

Стефан Ат. Славов

Георги Константинов Хаджирадонов

Боян Иванов Халаджов

 

64 випуск

Велчо Хр. Велчевски

Виктор Дим. Голушев

Венец Василев Попов

 

65 випуск

Здравко Кайнов Аврамов

Андрей Евгениев Полянов

Никола Вълчанов Шишков

 

66 випуск

Димитър Светославов Будинов

Ангел Богданов Балашев

Иван Цонев Иванов

 

67 випуск

Цачо Христов Цачев

Владимир П. Пенов

Ив. Стоянов Бобевски

 

68 випуск

Иван Николов Марков

Кирил Дим. Дачевски

Добри Борисов Добрев

 

Клуб „Един завет“

Иво В. Антонов

Дора Ат. Згуровска

Константин Ал. Явричев

 

Клуб на летците „Дим. Списаревски“

Илия Димитров Хаджиилиев

Теодор Константинов Муховски

Александър Любенов Бадински

 

Клубове от страната

 

Бургас

Иван Кръстев Петков – 63в.

Д-р Иван Асенов Дачев – 69в.

Стилиян Даков Русев – 66в.

 

Варна

Красимир Атанасов Герджиков – 63в.

Стоян Митев Иванов – 63в.

Юлия Рафаилова Стефанова

 

В. Търново

Димитър Г. Медникаров – 64в.

Григор Ив. Григоров – 64в.

Иван Макариев Старирадев – 68в.

 

Видин

Д-р Еленко Раденовски – 62в.

Славчо Младенов Живков

Васил Л. Казашки

 

Добрич

Здравко Стефанов Стателов – 63в.

Жельо Лазаров Алексиев – ШЗО

Вълко Ат. Вълков – ШЗО

Иван Василев – 64в.

 

Казанлък

Христо Иванов Памуков – ВСУ

Веселина Данаилова Колева

Янко Стефанов Янков –  ШЗО

 

Кюстендил

Михаил Александров Давидков

Никола Григоров Захариев – ШЗО

 

Кърджали

Дончо Колев Михов

Георги Димитров Алабалиев

Павел Петков Странджиев – ШЗО

 

Монтана

Цветко Алексиев Тодоров

Борислав Лазаров Генов – ШЗО

Йорданка Андреева

 

Пазарджик

Никола Стоянов Николов – 65в.

Симеон Хр. Колев – ШЗО

 

Перник

Георги Тихов

Симеон Тодоров Иванчев

 

Плевен

Иван Симеонов Попов – 68в.

Петко Станев Пиперков – 68в.

Мария Георгиева Тончева

 

Пловдив

Д-р Боньо Ив. Бонев – 67в.

Недялко Бояджиев

 

Русе

Денислав Стоянов Данев – 67в.

Димитър Петров Казаков – ШЗО

Стефан Петков Чернев – ШЗО

Владимир Иванов Деспотов – 67в.

 

Самоков

Никола Г. Михайлов – 65в.

Любен Василев Йонов – 61в.

 

Сливен

Георги Константинов Славков – 62в.

Тодор Ненов Тотев – 62в.

Димитър Малинов – ШЗО

 

Стара Загора

Петко Цветанов Николов – 63в.

Райко Петров Алтабанов – 64в.

Митко Бончев Конев

Д-р Борис Ст. Драгнев – ШЗО

 

Трявна

Костадин Г. Семерджиев

Димитър Николов Беров – 64в.

Николай Иванов Нейков – 54в.

Петър Ив. Петров – ШЗО

Цветан И Цветанов – 61в.

 

Шумен

Недко Йорданов Попов – 68в.

Евгений Паунов Савов – 64в.

Вес. Маринов Цанев

 

Ямбол

Лъчезар Стефанов Мошелов

Божидар Христов Димитров

 

Дупница

Никола Лазаров Коларов

Милен Ив. Близнаков – 63в.

 

Клубни списъци към края на 2001г.

Различния като тип състав на членовете показва различен и разнороден подход в различните градове. На някои места се подхожда стриктно към възпитаници на ВНВУ и ветерани от ШЗО, на други се привлича по-широк кръг запасни чинове от по-ново време, които са привърженици на промяната, на трети масово се приемат граждани – роднини и съмишленици.

Тук не даваме пълния списък на членовете, а предимно възпитаниците на ВНВУ, за които с  данни за випуска, както и някои ветерани от войната от ШЗО, които са служили преди 1944.

Списък на членовете на клуб Бургас към 15.02.2000г.

Васил Николов Белчев – 60в.

Васил Николов Бялков – 67в.

Енчо Ил. Георгиев – подоф.

Иван Кръстев Петков – 63в.

Иван Асенов Дачев – 69в.

Константин Кирилов Константинов – 66в.

Николай Ил. Кожухаров – 67в.

Стоян Ал. Шахларски – 65в.

Стилян Диков Русев – 66в.

 

Списък на членовете клуб Варна

Алексей Хр. Хинчев – старшина

Алекси Данчев Алексиев-к2р – 35 (на ВМНВУ)

Анатоли Харалампиев Златаров – к1р-56

Анка Ив. Овчарова

Арам Берберян Датев-кап, ШЗО

Атанас Матеев Йорданов – ст.л. ШЗО

Благой Кистарота – рзв

Благомир Стефанов Иванов – к2р – 39в

Богданка Борисова Апостолова

Божко Хр. Божков – ефр.

Валентин Антонов Сираков – шзо

Васил Ив. Родев – 65в.

Димитър Панчев Ценков – 68в

Димитър Хр. Василев – 64в.

Димо Георгиев Димов – 65в.

Живко Димитров Марков – 61в.

Живко Стефанов Цухов – 64в

Иван Дим. Бонджиев – 67в.

Илия Йосифов Душек – 64в.

Красимир Атанасов Герджиков – 63в.

Любен Ангелов Игнатов – 62в.

Панчо Рачев Димов – 64в.

Стамен Колев Стаменов – 64в.

Стоян Митев Иванов – 63в.

Тодор Димитров Георгиев – 58в.

Тодор Минчев Балчев – 60в

Тодор Михайлов Станчев – 57в.

Пенчо Рачев Димов – 67в.

Христо Ив. Миевски – 63в.

 

Списък на членовете клуб В. Търново

Ангел Ангелов Димитров – 64в.

Здравко Петров Бончев – 63в.

Григор Ив. Григоров – 64в.

Христо Симеонов Патев – 64в.

Димитър Г. Медникаров – 64в.

Марин Николов Конов – 65в.

Петър Дончев Трифонов -67в.

Петко Г. Мечков – 66в.

Иван Макариев Старирадев – 68в.

Добри Христов Киранов – 68в.

…

Списък на членовете клуб Видин

Еленко Димитров Радановски – 62в.

Илия Ангелов Каменов – 57в.

Тодор Попиванов Георгиев – 60в.

Петър Младенов Георгиев – ШЗО

…

Списък на членовете клуб Добрич

(Всички са родени до 1927г., явно местните ветерани и съслужили)

Господин Петров Стоянов – подп. от кавалерията, ШЗО

Иван Тодоров Василев – летец, 64в.

Желзо Лазаров Алексиев, артил.

Ради Г. Радев – ефр.

Страхил Вас. Иванов – ефр.

Кольо Т. Колев – мл.с.

Д-р Ив. Дженев

Христо Ангелов Марков 68в

Здравко Стефанов Стателов – 63в.

Д-р Коста Стойков Джелебов

Божидар Ив. Лолов – оф.к-т.

Вълко Ат. Вълков – ШЗО

Борис Стефанов Авджиев

Кирил Димитров Маринов – 68в.

Захари Добрев Медникаров – капитан, капелник

Д-р Светослав М. Мирчев

 

Списък клуб Дупница , януари 2002г.

Георги Пилев – дкв

Васил Василев – 62в.

Никола Костадинов Попниколов – 68в.

Никола Лазаров Коларов – кадет, 69в.

…

 

Списък клуб Казанлък 31.01.2002

Петър Борисов Кантарджиев – внву

Кръстьо Цветков Попов – ШЗО

Янко Стеф. Янков (р. 1915) – ШЗО

Христо Ив. Памуков  – внву

Пею Хр. Гавазов – ШЗО

Веселина Данаилова Колева (р. 1939, дъщеря на офицер)

Брадин Вълчев Найденов – р. 1911, поч. ШЗО – кап.

Анна Иванова Андреева (р.1929, дъщеря на офицер)

Анна Христова Паспалеева (р.1952, дъщеря на офицер)

Стефан Янков Стефанов (р. 1949, син на офицер)

Костадинка Христова Димова – р. 1935, дъщеря на офицер

Енчо Косев Енчев – р. 1916. ШЗО, поч.

Иван Димитров Иванов – р. 1924, ШЗО

 

Учредители, филиал на клуб на летците Кюстендил

Мирчо Йорданов Христов – внву, р.1918

Стефан Златков Таков – внву, р/ 1924

…

Списък клуб Перник

Антон Илиев Конов – 68в.

…

Списък клуб Плевен – януари 2002

Иван Симеонов Попов-68в.

Любен Стефанов Личев – 68в.

Петко Станев Пиперков – 68в.

…

Списък клуб Пловдив – януари 2002

Александър Григоров Миладинов – 61в.

Асен Петров Гагов – 61в.

Астик Ховсеп Ибоян (р.1911)

Атанас Андреев Ранделов – 68в.

Георги Аргиров Ангелов – 54в.

Георги Йорданов Пелев – 61в.

Георги Иванов Пиндев – 56в.

Димитър Атанасов Стоилов – 61в.

Димитър ХриствоАрнаудов – 68в.

Димитър Иванов Карамихайлов – 57в.

Драгомир Господинов Симеонов – 57в.

Иван Антонов Попов – 60в.

Иван Кузманов Гулов – 56в.

Кръстьо Чонев Чорбаджийски – р. 1914, внву

Константин Владимиров Константинов – 68в.

Любен Владимиров Софкаров – 63в.

Марко Георгиев Марков – р. 1920, внву

Милко Цветанов Мумджиев – 65в.

Михаил Константинов Михов – 60в.

Михаил Стоянов Драгиев -65в.

Инкола Груев Груев – 69в.

Никола Хр. Велчев – 68в.

Радко Петров Петров – 65в.

Радуш Цветанов Радушев – 68в.

Стоил Георгиев Нанков – 64в.

Стою Тодоров Стоев – 67в.

Христо Атанасов Попов – 68в.

Христо Петков Велчев – 68в.

Лечо Ботев Лечев – 57в.

Цанко Георгиев Арабаджиев – 67в.

…

 

Списък клуб Русе, януари 2002г.

Георги Александров Буюклиев – 53 в. (р. 1913)

Александър Христов Кулин – 57в.

Христо Стойнов Иванов – 58в.

Кирил Иванов Бръмнев – – 59в.

Петър Янков Желязков – 59в.

Стефан Станчев Станчев – 59в. моряк

Д-р Кирил Костадинов Караджов – 60в.

Любомир Борисов Манджаров – 61в.

Д-р Димитър Стефанов Даскалов – 61в.

Михаил Димитров Иванов – 62в.

Ангел Маринов Върбанов – 64в.

Димитър Москов Гайдов – 64в.

Светослав Стефанов Петев – 65в.

Янко Атанасов Топалов – 66в.

Владимир Иванов Деспотов – 67в.

Георги Костов Георгиев – 67в.

Денислав Стоянов Денев – 67в.

Георги Димитров Моллов – 67в. моряк

…

 

Списък Клуб Ст. Загора – януари 2002

Тодор Р. Йорданов – 51в.

Евстати Бъчваров – 60в.

Желю Калчев Желев – 60в.

Паун Д. Паунов – 60в.

Петко Цв. Николов – 63в.

Нансен Б. Начев – 64в.

Райко П. Алтабанов – 64в.

Иван Хаджипетков – 64в.

Любомир Смилков – 65в.

Ангел Д. Петров – 66в.

Любен Ц. Кузманов – 66в.

Ангел Г. Тодоров – 68в.

Д-р Георги Груев – 67в.

Георги П. Гигов – 67в.

…

 

Списък клуб Трявна – 2001г.

Д-р Димтър Н. Беров – 64в.

…

 

Списък клуб Шумен – януари 2002

Недко Йорданов Попов – 68в.

Кирил Кераков – 61в.

Пламен Недков Тодоров – 66в.

Младен Ив. Бъчваров – 68в.

Д-р Евгени И. Шехтанов – 67в.

Д-р Марин Стоянов Славчев – 69в.

Д-р Велчо Илиев Радев – 63в.

Кънчо Петров Тодоров – 61в.

Живко Михалев Михалев – 60в.

Васил Дацев Дамянов – 61в.

Ангел Хр. Дянков  – вму

…

Цитираните данни далеч не са изчерпателни. Те са само част оъ омената в първичните извори – документи и списъци в архива на Съюза. За пълнота ще цитраме заключителната част от Историята на Съюза, написана от покойния полк. Н. Рухчев  и издадена 2008г.

„…Но в най-голяма степен, всичко което беше направено в тези години се дължеше преди всичко на тези, които застанаха начело на този Съюз – Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство

На първо място с право трябва да поставим личността на о.з.капитан Любомир  Банковски /58.в./. На него, като първи председател на Съюза, се падна трудната задача да съгради основите на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище. Той е бил председател с мандата на три Национални събрания – 1-во, 2-ро и 4-то.С  него е свързано организационното изграждане на Съюза. С личния си авторитет той  нареди не само себе си , но и Съюза си сред уважаваните личности и организации на новото време.

Дянко Марков /63.в./ застава логично на кормилото на Съюза след Третото национално събрание / април 1994 г/. Бликащият му патриотизъм, съчетан с неукротимия му темперамент и подплатен от вродения му ораторски талант, постави Съюза в челото на борбата за  истина и справедливост в демократизираща  се България.Избирането му обаче за народен представител  от 37-то Обикновено народно събрание /декември 1994 г./, при ограниченията на Устава на Съюза, го принуди да напусне председателската длъжност.До края на мандата на Третото национално събрание длъжността председател на Съюза изпълняваше неговият заместник д-р Николай Предов.

Четвъртото национално събрание /април 1996 г./ отново върна на поста председател на Съюза Любомир Банковски. С познатата му инициативност и  настойчивост той продължи усилията за организационното  укрепване на Съюза и издигането на неговия авторитет в обществото и ръководи Съюза до Петото национално събрание /април 1998 г./,когато щафетата пое д-р Александър Лозанов.

Д-р Александър Лозанов /58.в./, със своя улегнал характер продължи делото на Дянко Марков и Любомир Банковски, като внесе спокойствие  и творческа свобода в структурите на Съюза, понесе първите подмолни  удари на  недобросъвестни бивши възпитаници на военното училище срещу изтъкнати ръководители в Съюза.

О.з.полк.инж.Никола Рухчев пое ръководството на организацията след Шестото национално събрание /април 2000 г./ и е начело на Съюза до днес.

За тези 15 години  по различно време през ръководните органи на Съюза са преминали 83 души. От  тях 53 в Управителния съвет и 30 в Контролния съвет. Сам по себе си този факт говори на каква широка основа е било поставено ръководството на Съюза. Трудно би било да се изтъкне приноса на всеки един от тях за общия просперитет на Съюза ни.Но обстоятелството, че вземането на решения в Съюза се е базирало на толкова много хора показва с каква задълбоченост и с колко мнения и предложени е трябвало да се занимава колективният орган на организацията за да подбере най-доброто. Това говори и за още един факт. Колко много наши членове са били съпричастни на живота на Съюза, как са отделяли време и сили за да допринесат с нещо за общото дело. Как не са се срамували да вършат и най-непривлекателна и тежка работа, на преклонна възраст, с риск за здравето си, за  да помогнат и те с нещо . И  ако само с моето  голямо БЛАГОДАРЯ, бих могъл да спра до тук, това  би  било най- лесно за мен, но за моите първи помощници то ще бъде толкова по-обидно и болно.

Нормално е да се започне със зам.-председателите на Съюза.През целия 15 годишен период тази длъжност са заемали 8 души:

Д-р Николай Предов – с мандата на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-о Национално събрание;

Георги Чакалов – с мандата на 4-то Национално събрание;

Д-р Александър Лозанов с мандата на 5-то Национално събрание;

О.з.полк.инж.Никола Рухчев – мандата на 5 –то Национално събрание;

Атанас Юруков – с мандата на 5-то, 6-то, 7-о 8-о и 9-то Национално събрание;

Митко Димитров – с мандата на 6-то, 7-о и 8-о Национално събрание;

Инж. Хрисан Златев – с мандата на 6-то, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание и

Капитан далечно плаване Атанас Илев – с мандата на 9-о Национално събрание.

Д-р Николай Предов е един от инициаторите и  основателите на Съюза. Логично беше той да заеме поста на зам.председател на Съюза след Учредителното събрание. И потенциално беше един от възможните председатели на Съюза за в бъдеще , ако не беше неговата  самокритичност и разбиране, че председател на Съюза трябва да бъде човек завършил Военното на Негово Величество училище, човек с офицерско звание и по възможност дори участник във войната.Със своят богат житейски опит, изпитал на гърба си ударите на комунистическите репресии, българин  с изострено чувство на национална гордост, всеотдаен родолюбец, д-р Предов бързо намира  своето място сред първостроителите на възраждащия се Съюз и  отдава  всичките си сили за неговото организационно укрепване. Със здрава мисъл и  остро перо, той смело излага своето верую по страниците на всекидневния и периодичен печат, а словото му го прави редовен участник в научно-публицистичните изяви.В началото на м.февруари 2000 г. появилите се на страниците на в.”Труд” статии от неговия съвипускник д-р Павел Бъчваров, в които той обвинява д-р Предов в сътрудничество на ДС, внасят смут и съмнения сред членовете на Съюза, а върху самия д-р Предов трудно преодолим стрес. И до днес водените  от д-р Предов съдебни дела срещу д-р П.Бъчваров,  се отразяват негативно върху цялостното поведение на д-р Предов и неговата жизнена  устойчивост. Това доведе до неоправдани личностни конфликти в Управителния съвет и редакцията на сп. „Един завет”, където д-р Предов е заместник главен редактор  Това  доведе до негови неоправдани  и прибързани решения, включително и това, да обяви по телевизия „СКАТ”, че той повече  не е член на Съюза.

Георги /Гочо/ Чакалов е зам.-председател на Съюза само един мандат. Управителният съвет имаше силното желание да използва ерудираната личност на Чакалов в своята цялостна организационна и публицистична дейност. Той дори бе привлечен и към редакционната колегия на сп.Един завет”. Широката му обща култура, доброто владеене на английски език го правеха незаменим в много отношения. За съжаление влошеното му здравословно състояние не му позволи  по- дълго да бъде полезен за родолюбивото дело.

Включването на  д-р Александър Лозанов като зам.-председател на Съюза  след Четвъртото Национално събрание, бе предшестващ етап с оглед перспективата да стане  председател след изтичане мандатността на Любомир Банковски. Със своя  улегнал характер, трезва мисъл и ясни виждания д-р Лозанов вля допълнително  спокойствие в работата на Управителния съвет. Добрите му връзки с отговорни фактори в Министерството на отбраната и Генералния щаб на БА допринасят за осъществяването на полезни инициативи като  възобновяването  на някои символи във Военното училище /сега Военната академия/ – „Алеята на победите”, поставяне паметни плочи на Борис Дрангов и др.

На  Петото Национално събрание о.з.полк.инж.Никола Рухчев бе избран за зам.-председател на Съюза главно заради добрите му връзки с военните среди,  ерудицията му, организационни умения и добрите му лекторски възможности като военен историк.

Атанас Юруков е представител на най-младия випуск – 68.в.Той е зам.-председател на Съюза в продължение на пет мандата – от петия до деветия.През цялото това време на него бе поверена отговорността за клубовете от страната.Освен това А.Юруков се утвърди и като  доброволен домакин на Съюза. Чрез него се разпределят получаваните помощи, той се грижи за библиотеката на Управителния съвет.

В три мандата на Управителния съвет зам.-председател е и Митко Димитров.Нему бе възложена една от най-отговорните дейности в Съюза – организационната работа. Със стабилния си характер, житейски опит  и авторитет на участник във войната и възможностите да пътува из страната го правеха незаменим помощник на Председателя .По-късно бе заменен поради напредналата си възраст.

Инж. Хрисан Златев, също от по-младото поколение  –  67.в., вече четвърти мандат е зам.председател на Съюза.Рядко работоспособен, точен и организиран, с опит от  живота и професионалната си реализация Хр.Златев оглавява едно от най-трудните направления в съюзния живот – работата със софийските клубове.Той контролира и координира живота в 11-те софийски клуба, в постоянна връзка е с председателите на тези клубове и осигурява присъствието на членовете на тези клубове при всички масови прояви.

Атанас Илев е зам.-председател на Съюза  от деветото  Национално събрание. Определен е като първи зам.-председател. Сега на него е поверен организационният живот на Съюза. Той е първият представител на Военноморското на Н.В.училище в ръководния орган на Съюза. Това утвърждава  равнопредставеното присъствието и на  моряците в организацията. Богатият му жизнен опит, владеенето на чужди езици, запазен и енергичен в проявите си, както и с разумните си целесъобразни предложения, той се откроява като ценен помощник на председателя и полезен член на Управителния съвет.

През целия този 15-годишен период, в най-различни направления от дейността на Съюза, работиха десетки наши членове. Не можем да не споменем например, името на рано напусналият ни Лазар Петрунов /66.в./, който постави началото на публицистичната дейност в организацията,дълго време ръководеше Пресцентъра на Съюза. Той ни остави прецизно събрани и подредени публикации в ежедневния и периодичен печат, свързани със Съюза, които очертават присъствието  му  в живота на българската общественост.Или инж. Йордан Цонев /65.в./ първият секретар на Съюза,който дари на Негово Величество  Симеон ІІ уникалната  си сабя с неговите инициали.Георги Захов е неотменният  отговорник в продължение на 7 мандата на направлението за  почивки и  социално осигуряване на членовете на Съюза. Негово дело е пълното изследване  на репресираните български офицери след 9 септември 1944 г. и публикуването му на страниците на сп. „Един завет”. Кръстю Кръстев /68.в./ със своя ентусиазъм и всестранни връзки всеки момент е готов да помогне и осъществи планирани и непланирани мероприятия. Съдейства за поставянето на надписите по колоните на  „Алеята на победите”, плочата   на полк.Дрангов във Военната академия и др.Докторът по музика на Лайпцигския университет Тодор Стоев /66.в./, нашият „маестро” и талантлив поет,  е душата на нашите музикални предавания и културни прояви в рамките на ежемесечната ни Лектория. Всички поместени в сп.”Един завет” български военни маршове са по негов избор и  негово дело.В продължение на 6 мандата касиер-счетоводител на Съюза бе Добри Добрев /ШЗО/.С прецизността на финансист той бдеше строго над средствата на Съюза и контролираше тяхното целесъобразно изразходване. Упражняваше строг контрол и над касиерите на клубовете в столицата и страната.Благодарение и на него Съюза не е имал сериозни финансови проблеми. Съществена  помощ по финансовите въпроси оказваше и главният счетоводител на Съюза Йордан Попов /64.в.С „най-продължителен стаж” в състава на Управителния съвет на Съюза е д-р Иван Орешков /ШЗО/. В продължение на седем  двугодишни мандата –от 1994 до 2006 г. д-р Орешков е неотменен административен секретар  на Съюза. Добре владеещ стенография, той става незаменим регистратор и администратор на организацията. Неговите протоколи са живата история на Съюза. Освен това, като лекар, той е първият консултант по здравните пробели на съюзните членове. Вече три мандата с въпросите на връзките с обществеността и ползването на медиите се занимава Димитър Грънчаров. Опитът му в тази област му позволява да използва по най-рационален начин средствата на масовата комуникация – вестници, телевизия, радио  за популяризирането на идеите и дейността на нашата родолюбива организация. Най – младият член на Управителния съвет Иво Антонов вече пет мандата, освен с младежките проблеми в Съюза, като служител в Министерството на отбраната,  е  и нашата непосредствена връзка с  институцията, с която ние по понятни причини  сме най-тясно свързани.

В по-дълги или по-къси периоди в  Управителния съвет са работили още Христо Дипчев, Илия Галчев, Борис Богданов, д-р Димитър Дилчев,Никола Ружеков, Петър Илинов, Михаил Бакърджиев, Георги Д.Георгиев, Богдан Банджев, Георги Генчев, Митко Димитров,Стойчо Стойчев, Антон Антонов, д-р Боньо Бонев, Петко Николов, доц. Димитрина Нанева, Митко Косев, Георги Радонов, Красимир Герджиков, Недко Попов, Евгени Атанасов, Симеонка Петкова, Костадин Косачев.

Председатели на Контролния съвет са били 4 души:

Венелин Попов –  6 мандата /с мандата на 1-во, 2-ро, 3-о, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание.

Димитър Шишков – с мандата на 4-о Национално събрание.

Митко Димитров – с мандата на 5-о Национално събрание и

Васил Попов – с мандата на  6-о Национално събраниие.

В различно време в Контролния съвет са работили: Васил Марков, Александър Виделов, Райно Каблешков, Атанас Тановски, Александър Димов, Иван Кожухаров, Тодор Стоев, Георги Севов, Михаил Бакърджиев, Борислав Попстоименов, Здравко Брадваров,Димитър Цицелков, Начко Буков, Антон Антонов, Владимир Попов, Иван Кючуков, Йордан Попов, Владимир Пенов, Георги Д.Георгиев, Владимир Матев, Владимир Контев, Евгени Атанасов, Любен Миланов.

 

През тези години  клубовете  бяха оглавявани от  десетки председатели,  които в различните периоди от съществуването на организацията допринасяха за тяхното организационно укрепване  и  пълноценен клубен живот.

Председатели на  Софийски клубове:

„Клуб старши випуски”: д-р Александър Георгиев Лозанов, Георги Христов Деспотов, Димитър Владимиров Кръстев, Николай Георгиев Шопов, Любомир Минчев Банковски;

„Клуб – 60. випуск”: Александър Ангелов Грозданов, Райно Николов Каблешков,Димитър Михайлов Русчев.

/След сливането  през 2004 г. на „Клуб – старши випуски” с „Клуб -60.  випуск”  той се наименова „Клуб – старши випуски” и се оглавява последователно от: Димитър Михайлов Русчев и Венелин Иванов Пенев/.

„Клуб – 61. випуск”: Симеон Николов Кожухаров, Борис Луканов Попборисов, Владимир Иванов Матев.

„Клуб – 62. випуск”: Димитър Александров Цицелков, Георги Илиев Генов, Арет Николов Аретон.

„Клуб – 63.випуск”: Цветан Цанов, Кеорги Константинов Радонов, Стефан Атанасов Славов.

„Клуб – 64. випуск „Д-р Димитър Доросиев”: Иван Малчев Малчев, д-р Митко Косев Иванов, Велчо Христов Велчевски, Атанас Христов Илев.

„Клуб – 65. випуск” :Александър Любенов Димов, Здравко Кайнов Аврамов, Кръстю Василев Крапачев.

„Клуб – 66. випуск”: Петър Василев Петров, Димитър Светославов Будинов, Милко Георгиев Йосифов.

„Клуб – 67. випуск”: Христо Маринов Пенчев, Владимир Петров Пенов, д-р Цачо Христов Цачев, Дечко Стефанов Драгиев, д-р Цачо Христов Цачев.

„Клуб – 68. випуск”: Иван Николов Марков, Апостол Борисов Апостолов, Иван Николов Марков, Кирил Димитров Дачевски.

„Клуб „Един завет”: Иво Венциславов Антонов, Константин Александров Явричев.

„Клуб на летците „Капитан Димитър Списаревски”: Асен Димитров Ковачев, Димитър Иванов Шишков, Ташко Стоименов Бозаджиев, Любомир Михайлов Величков.

Председатели на клубове от страната:

„Клуб – Бургас”: Иван Кръстев Петков, Стоян Александър Шахларски.

„Клуб – Варна”: Марин Марков, Красимир Атанасов Герджиков, Начо Овчаров.

„Клуб – Велико Търново”: Димитър Георгиев Медникаров.

„Клуб – Добрич”: Господин Петров Стоянов.

„Клуб – Казанлък”: Христо Иванов Памуков,Кръстю Цветков Попов.

„Клуб – Перник”: Георги Атанасов Тихов.

„Клуб – Плевен”: Иван Симеонов Попов.

„Клуб – Пловдив”: д-р Боньо Иванов Бонев.

„Клуб – Русе ”: Десислав Денев, Димитър Петров Казаков, Владимир Иванов Котларов.

„Клуб – Стара Загора”: Петко Цветков Николов.

„Клуб – Трявна ”: д-р Димитър Николов Беров, Костадин Георгиев Семерджиев.

„Клуб – Шумен”: Недко Йорданов Попов

 

 

*

 

Едно от най- стойностите достояния на Съюза е създаването, списването и издаването на печатния орган на организацията списанието „Един Завет”. Скоро то се превръща в мощна трибуна за нравствено и родолюбиво възпитание. А неговата военна насоченост го прави флагман на военнородолюбивото възпитание сред войската и подрастващите поколения. Списание „Един завет” е едно от малкото периодични издания запазило своето съществувание  от промените след 10 ноември 1989 г. и до днес.Със своите разнообразни рубрики, то задоволява интересите не само на ограничен  кръг военни специалисти, но привлича вниманието и на широк кръг от читатели. И това списание тази година ще отбележи своята 15-годишнина,когато в юбилейното си издание ще направи преглед на изминатия път.

Вдъхновител, основател и  пръв главен редактор на списанието е о.з.капитан  Здравко Недялков Дафинов /57.випуск/.Високо ерудирана личност със солидни познания в областта на библиотечното дело, докторът  на архитектурните науки Здравко Дафинов поставя на здрави основи и начертава основните пътища на развитие на това уникално по своето съдържание списание.

През тези 15 години списанието  е оглавявано по различно време от четирима главни редактори: Здравко Дафинов, Гочо Чакалов, Дянко Марков и Никола Рухчев. Здравко Дафинов е провъзгласен за почетен главен редактор и до днес името му се изписва в началото на редколегията. Негови заместници са били : д-р Николай Предов, Ангел Станолов, Гочо Чакалов и Тодор Стоев. Списанието се подготвя от редакционна колегия  през  която, освен споменатите по-горе, през различни периоди от време са преминали 32 души: Мила Младенова, доц. Димитрина Нанева, д-р Димитър Дилчев,  Здравко Маринов, Иван Петров, инж. Михаил Бакърджиев, Михаил Станчев,Красимира Казанджиева, Петър Илинов,  Георги Златев, Емил Терзийски, Дечко Драгиев, Стоян Стоянов, полк.Сево Явашчев, полк. Петър Стоименов, Любомир Банковски, Петър Кокилев, д-р Иван Орешков, полк.д-р Иван Симеонов, полк. д-р Петър Петров, кап.І ранг Васил Данов, проф. Димитър Колев, Димитринка Станолова, проф. Йордан Червенков, проф. Светлозар Елдъров, доц.  Тина Грънчарова, подп. Марин Пандохов. Ценни сътрудници на списанието през тези години са били Мариета Преславска – отговорен секретар,Георги Стаменов – художник, Лидия Стоянова – коректор, Васил Кунделов и Иван Кючуков –  касиер-счетоводители, Христо Казаков – зав.абонаменти и експедиция.

Списанието се печата във Военно издателство с  помощта на Министерството на отбраната. През първите 15 години  да издадени 60 книжки  – по четири броя на година.

Друг печатен орган на Съюза е неговият Информационен бюлетин излизащ всеки два месеца..Той е служебно издание и отразява текущия живот в организацията. Малкият редакционен колектив сам набира материалите и такива предоставени му от Управителния и Контролен съвет и преди всичко от клубовете в страната и чрез бюлетина ги прави достояние на членовете на Съюза. В последните години Информационният бюлетин се списва от редакционен колектив в състав: Антон Антонов, Б.Вълчев,Димитър Грънчаров, сем. Разсуканови.

*

Споменавайки толкова много имена на активни сътрудници на Съюза ни, ние в никакъв случай не пренебрегваме и стотиците  редови съюзни членове, които чрез свои писания, изказвания, предложения и препоръки, по един или друг начин, са спомагали за цялостния живот  на  организацията ни.

Тук на първо място трябва да споменем плеядата от талантливи  литературни творци, които чрез издаване на свои  книги и публикуване на   статии, са издигали авторитета на една  организация на културни и ерудирани хора. Много от тези книги са животоописания, които чрез личните  преживявания на авторите отразяват истината по време на един трагичен за народа ни период на тоталитарното господство на комунизма.Може би трябва да започнем със Здравко Дафинов.Този неуморим творец, който вече и на 94 години продължава да пише и издава. Той е подготвил и издал  52 книги с общо 18585 страници и е публикувал 163 статии с 296 стр.А заедно с непубликувани книги и статии трудовете му  са 279 с 24 806 страници. Илия Галчев, вече на 90 години, тази година издава седмата си книга. Или Желязко Стойчев  с неговото откровение „Аз бях осъден на смърт”.  Христо Миевски с „Царски морски офицер” и „Обикновен социализъм”, Димитър Беров, Митко Косев, Атанас Илев,Мария Димитрова и т.н и т.н…  А  поетът Михаил Станчев, с  неговите „Гласове от ъглите на времената”. Художниците Юлий Минчев, Георги Киров, Георги Георгиев, Георги Стаменов, музикантите и диригентите д-р Тодор Стоев, Иван Петков, Димитър Русчев… И да се помъчим да изброим всички творци , все ще пропуснем някого. А те са 34 автора със 103 издания.

 

 

 

Leave a comment »

Из архива на к.подоф. Христо П. Димитров от Беломорието

Posted in Uncategorized on октомври 8, 2019 by edinzavet

Милен Калчев от Варна ни изпрати снимки от личния архив на дядо си.

Кандидат-подофицер Христо Петров Димитров е служил във Варненския брегови укрепен пункт, през 1926-1928 г. През 1941-1943 г. е бил мобилизиран в Беломорието-Гюмюрджина и Дедеагач.

Mk2-4

Христо Петров Димитров е роден в Одрин през 1906г. Съвсем млад идва във Варна с по-малкия си брат. Постъпва в артилерията и става телеметрист на двуоръдейна батарея с 240 мм. оръдия Шнайдер в местността Траката. Едното оръдие днес е част от експозицията в Морската градина.

С известно закъснение публикуваме тези ценни семейни документи и изказваме възхищение от грижливо съхранената родова памет

Leave a comment »

„Един завет“ уважи военни герои

Posted in личности on октомври 8, 2019 by edinzavet

Председателят на клуб „Един завет“ и членове на клуба посетиха в домовете им двама военни герои на България, възпитаници на Военното на Н.В. училище по случай рождените им дни.

О.з. майор Владимир Матев от 61-ви випуск на ВНВУ навърши 101 г. Той е последният двоен кавалер на Военния орден „За храброст“, трето поколение офицер и трето поколение двоен кавалер. Първия си орден получава за свалена командирска летяща крепост над Скопие, Тогава е награден и с немски железен кръст. Вторият му орден „За храброст“ е от боевете при Драва, където е ранен от шрапнел и престоява близо денонощие на бойното поле, преди войниците му да успеят да го изтеглят.

О.з. полк. Дянко Марков от 63-ти випуск на ВНВУ навърши 97 години. Той е боен летец – бомбардировач и кавалер на ордена „За храброст“, публицист и общественик. Със съжаление научихме за набези от крадци в дома на вече трудно виждащия възрастен човек. С бързата на меса на приятелите ни от Националния клуб на привържениците (НКП) на Левски – София, в и около дома му е монтирано постоянно видеонаблюдение и е осигурена охрана от специализирана компания за сигурност.

Да са живи и здрави! Благодарим за вдъхновяващия пример!

Leave a comment »

Представяне на книгата „Непобедимата конница“

Posted in книги on октомври 1, 2019 by edinzavet

тачев мишев

Клуб „Един завет“ съвместно с нашите приятели от Сдружение „Българска история“ представихме книгата на Стоян Тачев „Непобедимата конница“ – вълнуващ разказ за битките на Първа конна дивизия, водена от легендарния ген-майор Иван Колев. Събитието се състоя на 30 септември при препълнена зала в Централния военен клуб и бе осъществено в подкрепа на Фондация за асистирана репродукция „Искам бебе“.

Председателят на „Един завет“ Борис Станимиров откри събитието с впечатляваща реч, в която обърна внимание на факта, че кавалеристите от Първа конна дивизия са едни от последните рицари на Европа. „За последно през Първата световна война битките се провеждат по рицарски – мъже на коне, със саби в ръка, се бият един срещу друг, очи в очи. С напредването на военните технологии врагът се превръща в нещо абстрактно, в силует в обсега на мерника или на визьора“, поясни Станимиров.

значка

В тържествена обстановка, докато залата бе на крака, председателят на нашия Съюз кдп Атанас Илев връчи на автора на книгата Стоян Тачев специалния знак на Съюза. Авторът бе награден и от Министерство на отбраната.

Излъчен бе и кратък анонсиращ филм за боевете на Първа конна дивизия в Добружда – традиция на Сдружение „Българска история“. Благодарствено слово бе изказано и от г-жа Радина Велчева от Фондация „Искам бебе“.

Същинското представяне се проведе под формата на диалог между автора и Марио Мишев от „Българска история“, последва от въпроси от аудиторията.

илев

Апотеоз на събитието бе словото на председателя на Съюза кдп Атанас Илев, който за пореден път впечатли присъстващите.

ОЩЕ СНИМКИ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

Leave a comment »

Открит е нов конкурс за проект на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотни полкове

Posted in специални проекти on май 21, 2019 by edinzavet

1 и 6

Днес Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство” обяви открит конкурс за проект по Закона за обществените поръчки с предмет: „Изработване на проект за изграждане на Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове”. Крайният срок за подаване на конкурсните проекти е 17:30 часа на 18 септември 2019 г.

Напомняме, че предишният конкурс, обявен от Столична община, остана без победител, тъй като нито един от предложените проекти не се доближаваше до идеята мемориалният комплекс да бъде възстановен във вид, максимално близък до автентичния – без „модернистични“ решения, със запазване на духа на Мемориала. За съжаление, оригиналните паметни плочи са необратимо корозирали и това изисква изработването на нови.

„Един завет“ гарантира, че ще следи процедурите и ще продължи да настоява Военният мемориал на София да бъде възстановен възможно най-бързо във вида, в който всички ние искаме да го видим!

 

Leave a comment »

Премиера на книгата „Погубената България“

Posted in книги on май 15, 2019 by edinzavet

вили1

На 15 май в София се състоя премиерата на книгата „Погубената България“, с автори проф. Вили Лилков и Христо Христов. Над 300 души уважиха събитието, за което зала „Средец“ на хотел „Балкан“ („Шератон“) се оказа тясна – най-добрият атестат за книгата и нейните автори.

Председателят на фондация „Конрад Аденауер“ за България г-н Торстен Гайслер изказа приветствие, в което разясни мотивите на фондацията да подкрепя инициативи, свързани с изследване на тоталитарното минало. Впечатляващи бяха и словата на д-р Любомир Канов, който представи книгата пред аудиторията, и на г-н Захари Карабашлиев от издателство „Сиела“. Двамата автори разказаха интересни истории, свързани с процеса на събиране на материали за книгата – не само архивни данни, но и спомени на оцелели от репресиите. Един от най-емоционалните моменти в премиерата бе когато думата взе един от героите на книгата – Иван Сираков, оцелял в няколко от комунистическите лагери, в които е въдворен само защото е син на фабрикант, собственик на единствената фабрика в България и на Балканите през 30-те години на миналия век за производство на печатарски букви в Горна Баня.

вили2

„Погубената България“ е продължение на книгата „Бивши хора“ на същите автори. В нея са включени сведения от непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП за градовете Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Габрово, Велико Търново, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, които показват безпощадната разправа с елита на тези градове след „Девети“. Отново специално внимание е отделено на репресиите спрямо офицерския корпус на Царство България и неговите потомци.

Читателите ще се запознаят и с почти неизвестните сталински политически съдебни процеси в НРБ срещу инженерно-техническата интелигенция и видни общественици; за „Xоландския процес“; делото „Красавица“; делото „Михаил Шипков“, както и със свидетелства от регионалните държавни архиви и свидетелства от наследници на т. нар. „бивши хора“.

Leave a comment »

Годишнина от кървавия атентат в катедралата Св. Неделя (16 април 1925)

Posted in Uncategorized on април 16, 2019 by edinzavet

На 16 април 1925 г. в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото на убития два дни по-рано край дома си генерал Константин Георгиев, в момента, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, дейци от Военното крило на Българската комунистическа партия (БКП) детонират над 25 килограма експлозив и активират механизъм за разпръскване на отровни газове в катедрала Св. Неделя (Св.Крал). Централният купол на храма се срутва. На място са убити над 140 души. В близките дни броят на жертвите нараства на 213, а ранените са над 500.

16april

Източник на снимката: Изгубената България (http://www.lostbulgaria.com)

Терористичният акт на Българската комунистическа партия е най-кървавият атентат в историята на България и Европа, съизмерим по жестокост само с атенатите от 11 септември 2001 в Ню Йорк и 11 март 2004 в Мадрид.

Днес, когато сърцата ни се късат, защото пред очите ни гори една от емблематичните катедрали на Европа – парижката Света Богородица, нека се замислим за скърбите и болката на близките на загиналите на 16 април, изправени пред пепелищата на Св. Неделя.

NotreDame_fire

Нека сведем глава и отново да отдадем почит пред погубените генерали и офицери, политици и държавници, общественици и граждани, загинали под отломките на взривения храм.

16_2012 copy

 

 

Отново публикуваме СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИТЕ ОТ АТЕНТАТА!

Светла им памет!

 

Умишленото убийство на стотици невинни граждани е било и ще бъде престъпление по всички Божии и човешки закони. Дистанцията на времето само затвърждава моралната присъда за извършителите, техните сподвижници и съиденици.

Няма оправдание за тероризма!

 

1 Comment »

3 март и Санстефанският мирен договор

Posted in Uncategorized on март 3, 2019 by edinzavet

300px-Sanstefanska_Bulgaria

В навечерието на националния празник, Военният телевизионен канал посвети петъчното издание на „Пресечна точка“ именно на темата за 3 март и Санстефанския мирен договор. Гости в предаването бяха секретарят на Клуб „Един завет“ Димитър Петров и журналистът от в-к „Българска армия“ Венцислав Жеков.

Димитър Петров акцентира върху факта, че въпреки прелиминарния си характер, Санстефанският договор има огромно психологическо значение за българите – страната ни отново се появява на картата на Европа. Секретарят на „Един завет“ напомни и за ролята на българското опълчение в Руско-турската война – роля, която често е подценявана. Венцислав Жеков обърна внимание на спецификите на тогавашната международна обстановка и детайлите на договора.

Засегната бе и темата с националния празник и дискусиите дали 3 март е най-подходящата дата (споменават се 6 септември, 22 септември, 24 май и т.н.). Гостите се обединиха около тезата, че 3 март е логичен избор, тъй като това е бил националният празник на Царство България. Венцислав Жеков заяви, че която и дата да бъде избрана, това по никакъв начин не омаловажава другите. Димитър Петров напомни, че величието на една нация се измерва не толкова с постигането на собствените цели, колкото с приноса към останалия свят – затова в друга ситуация една такава дата би била национален празник. 3 март обаче има огромно морално значение за нас, българите, далеч надхвърлящо чисто юридическите измерения на договора от Сан Стефано.

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК

Leave a comment »

„България в Първата световна война. Равносметката“

Posted in книги on февруари 26, 2019 by edinzavet

tom3-1

На 25 февруари в Централния военен клуб се състоя представяне на третия том от поредицата „България в Първата световна война“ с подзаглавие „Равносметката“. Сборниците са издание на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, под редакцията на колегията на сп. „Един завет“. Съставители са полк. проф. д. и. н. Димитър Недялков, проф. д. и. н. Светлозар Елдъров и полк. проф. д. ф. н. Сево Явашчев.

В третия том са поместени статии, посветени на края на войната, Ньойския мирен договор и последиците от него за България.

tom3-2

В своето слово по време на представянето, председателят на нашия Съюз кдп Атанас Илев напомни, че участието на България в Първата световна война е период от историята ни, който никога няма да бъде забравен.

„Българският войн е знаел някога да върви само напред, под бойните знамена, с „Ура“, и с „Шуми Марица“ той е побеждавал, сгромолясвал нашите врагове. Но за нещастие, дойде Добро поле, дойде подписването на позорния Ньойски договор и обратния път на нашето войнство беше тежък, но наложителен“, каза още кдп Атанас Илев.

 

РЕПОРТАЖ НА ТВ СКАТ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО ВИЖТЕ ТУК  

ЗА ВТОРИЯ ТОМ НА СБОРНИКА ЧЕТЕТЕ ТУК

Leave a comment »

146 години безсмъртие

Posted in личности on февруари 18, 2019 by edinzavet

vlevski-pbl

България има много герои, но само един Апостол на свободата. 146 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от  емоциите на злите си дни, понякога българите хулят свободата или славословят потисниците, благоволели да им оставят къшея хляб, наш дълг е да им припомним, че свободата е по-скъпа и от хляба. Когато нямаме свобода, скотове сме, роби сме. Когато сме свободни „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ (В. Левски).

Поклон!

Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

Leave a comment »

« По-стари